Дигиталната контрареволюция на Илон Мъск
Помните ли от януари предходната година? Първо Twitter и Фейсбук, а след тях Instagram, YouTube, Spottify, Reddit, Snapchat, Twitch, Pitnerest анулираха сметките на настоящия президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп и на 100-ина хиляди негови поддръжници. А когато огромна част от блокираните се насочиха към платформата Parler, тя попадна под координирания удар на Гугъл, Apple и Amazon. Зловеща проява на недостижимост от страна на софтуерните колоси и решителна стъпка към " прелестния нов свят ", в който другите отзиви в интернет са възможни единствено в случай че не опонират на " политическата уместност ".
Е, от време на време революциите получават ответен удар - контрареволюция. Революционното махало се е отплеснало толкоз надалеч отвън нормалността, че се постанова да бъде връщано назад. Обикновено не чак до ситуацията преди революцията, само че следствията от революционните ексцесии се оказват значително смекчени. Такъв вид режим бива именуван " бонапартистки " - по името на Наполеон Бонапарт, чието ръководство " лекува " Франция от следствията на якобинския гнет, без да възвръща " остарелия режим ". Но в някаква степен " сдобрява " монархията и революцията.
В ролята на " цифров Наполеон " в последните седмици се явява Илон Мъск. Всеки нов епизод от основава чувство за възобновяване на някаква нормалност, в случай че не и правдивост.
В началото бяха съкращенията
В края на октомври Илон Мъск придожби акциите на Twitter срещу 44 милиарда $. Още преди договорката обаче милиардерът разгласи желанието си измежду личния състав на компанията. В началото на ноември персоналният състав към този момент бе понижен на половина, като главният мотив са загубите на компанията, в размер на към 4 милиона щатски $ дневно.
Друга причина за уволненията е намалялата нужда от модерация, която нерядко се превръщаше в цензура. След като " освободи птичката ", явно Мъск няма потребност да държи толкоз доста цензори. Показателно също по този начин е, че отделите, които дават отговор за попречване разпространяването на погрешна или подвеждаща информация, в най-малка степен са наранени от съкращенията.
Явно Twitter се е трансформирала в компания с прекалено раздут личен състав, която е приютявала хиляди непотребни чиновници. Твърде е допустимо мнозина от съкратените да са били там не толкоз поради професионалните си умения, колкото поради " заслуги " на политическия фронт. А Мъск е просто един милиардер, който не желае да стане милионер. Имаше и един миг, в който се оказа, че някои от уволнените са прекомерно скъпи за компанията и тя се обърна към тях с молба да се върнат. За разлика от тези, които са прекарвали повече време в стаята за йога и релакс, в сравнение с пред служебния компютър...
Ултиматумът на Мъск
След като се отърва от синекурните си чиновници, Илон Мъск съобщи на останалите, че ще би трябвало или да стартират да си оправдават престоя (т.е. да работят повече, в сравнение с досега), или да си вървят. Вследствие на което част от тях.
С две думи, комунизмът завърши, най-малко в Twitter. Защото какво, в случай че не комунизъм, е да работиш алегорично, да получаваш безвъзмездна храна и вино отвън петцифрената ти месечна заплата и да се скатаваш в стаята за йога?
Реабилитацията на низвергнатите
Наред с икономическите ограничения за излекуване на Twitter Илон Мъск интензивно се грижи и за обществения имидж на компанията. Възстановени бяха блокираните сметки на редица " неуместни " политически и публични фигури. Естествено, фокусът беше върху, само че описът на оправданите от Мъск включва хора с най-разнообразни политически афилиации - общото сред тях е, че в един или различен миг са били виртуално посечени от цензурата на предходния режим в Twitter. Става дума за хора като Джордан Питърсън, Кание Уест, феминистката Меган Мърфи, даже Кати Грифин, която в скандална фотосесия държи отрязаната глава на Тръмп.
Което демонстрира, че задачата не е фаворизиране на каквато и да е политическа линия, а предоставяне на опция за свободно изложение на всеки. Това би трябвало да се приема като гражданска война, само че защото самата гражданска война изтриваше профили, възобновяване на свободата на словото се явява контрареволюция.
Разбира се, никой не е идеален, даже и да е най-богатият човек на света. Хаотичните първични промени в Twitter разклатиха доверието у рекламодателите и. А по отношение на самия Мъск дали милиардерът е опасност за националната сигурност на Съединени американски щати.
Но безспорно Илон Мъск връща нормалността в Twitter. Това, предстоящо, не се харесва на ляволибералните среди, за които милиардерът е най-новия " зложелател номер едно на Тутраканска селищна система ". А в случай че на някого му се коства необичайно либерали да недоволстват от възобновяване на свободата на словото, тук е мястото за следното конкретизиране:
Съвременните либерали няма по какъв начин да поддържат свободното изложение. Защото позициите им са толкоз неуместни, че няма по какъв начин да завоюват в спор. Тезата, че ти би трябвало да ядеш инсекти, жена ти да има полови връзки с мигранти, желателно с по-тъмен цвят на кожата, а децата ти да си сменят пола съгласно настроението, има ли по какъв начин да победи в спор? Затова се стремят да завоюват служебно - като цензурират всеки глас на разсъдъка, който разобличава тоталната неплатежоспособност на уокизма, зеленизма, феминизма, ЛГБТИ-брътвежите и така нататък
Що се отнася до България, слабата известност на Twitter не допуска кой знае какви безредици, за разлика от възможна аудиенция на Мъск. На която да го питаме по кое време ще купи Мета (т.е. Facebook). А към този момент сме малко като чукчата от вица - дето се ядосва на съветския император, че продал на Съединени американски щати Аляска, само че не и Чукотка.
Е, от време на време революциите получават ответен удар - контрареволюция. Революционното махало се е отплеснало толкоз надалеч отвън нормалността, че се постанова да бъде връщано назад. Обикновено не чак до ситуацията преди революцията, само че следствията от революционните ексцесии се оказват значително смекчени. Такъв вид режим бива именуван " бонапартистки " - по името на Наполеон Бонапарт, чието ръководство " лекува " Франция от следствията на якобинския гнет, без да възвръща " остарелия режим ". Но в някаква степен " сдобрява " монархията и революцията.
В ролята на " цифров Наполеон " в последните седмици се явява Илон Мъск. Всеки нов епизод от основава чувство за възобновяване на някаква нормалност, в случай че не и правдивост.
В началото бяха съкращенията
В края на октомври Илон Мъск придожби акциите на Twitter срещу 44 милиарда $. Още преди договорката обаче милиардерът разгласи желанието си измежду личния състав на компанията. В началото на ноември персоналният състав към този момент бе понижен на половина, като главният мотив са загубите на компанията, в размер на към 4 милиона щатски $ дневно.
Друга причина за уволненията е намалялата нужда от модерация, която нерядко се превръщаше в цензура. След като " освободи птичката ", явно Мъск няма потребност да държи толкоз доста цензори. Показателно също по този начин е, че отделите, които дават отговор за попречване разпространяването на погрешна или подвеждаща информация, в най-малка степен са наранени от съкращенията.
Явно Twitter се е трансформирала в компания с прекалено раздут личен състав, която е приютявала хиляди непотребни чиновници. Твърде е допустимо мнозина от съкратените да са били там не толкоз поради професионалните си умения, колкото поради " заслуги " на политическия фронт. А Мъск е просто един милиардер, който не желае да стане милионер. Имаше и един миг, в който се оказа, че някои от уволнените са прекомерно скъпи за компанията и тя се обърна към тях с молба да се върнат. За разлика от тези, които са прекарвали повече време в стаята за йога и релакс, в сравнение с пред служебния компютър...
Ултиматумът на Мъск
След като се отърва от синекурните си чиновници, Илон Мъск съобщи на останалите, че ще би трябвало или да стартират да си оправдават престоя (т.е. да работят повече, в сравнение с досега), или да си вървят. Вследствие на което част от тях.
С две думи, комунизмът завърши, най-малко в Twitter. Защото какво, в случай че не комунизъм, е да работиш алегорично, да получаваш безвъзмездна храна и вино отвън петцифрената ти месечна заплата и да се скатаваш в стаята за йога?
Реабилитацията на низвергнатите
Наред с икономическите ограничения за излекуване на Twitter Илон Мъск интензивно се грижи и за обществения имидж на компанията. Възстановени бяха блокираните сметки на редица " неуместни " политически и публични фигури. Естествено, фокусът беше върху, само че описът на оправданите от Мъск включва хора с най-разнообразни политически афилиации - общото сред тях е, че в един или различен миг са били виртуално посечени от цензурата на предходния режим в Twitter. Става дума за хора като Джордан Питърсън, Кание Уест, феминистката Меган Мърфи, даже Кати Грифин, която в скандална фотосесия държи отрязаната глава на Тръмп.
Което демонстрира, че задачата не е фаворизиране на каквато и да е политическа линия, а предоставяне на опция за свободно изложение на всеки. Това би трябвало да се приема като гражданска война, само че защото самата гражданска война изтриваше профили, възобновяване на свободата на словото се явява контрареволюция.
Разбира се, никой не е идеален, даже и да е най-богатият човек на света. Хаотичните първични промени в Twitter разклатиха доверието у рекламодателите и. А по отношение на самия Мъск дали милиардерът е опасност за националната сигурност на Съединени американски щати.
Но безспорно Илон Мъск връща нормалността в Twitter. Това, предстоящо, не се харесва на ляволибералните среди, за които милиардерът е най-новия " зложелател номер едно на Тутраканска селищна система ". А в случай че на някого му се коства необичайно либерали да недоволстват от възобновяване на свободата на словото, тук е мястото за следното конкретизиране:
Съвременните либерали няма по какъв начин да поддържат свободното изложение. Защото позициите им са толкоз неуместни, че няма по какъв начин да завоюват в спор. Тезата, че ти би трябвало да ядеш инсекти, жена ти да има полови връзки с мигранти, желателно с по-тъмен цвят на кожата, а децата ти да си сменят пола съгласно настроението, има ли по какъв начин да победи в спор? Затова се стремят да завоюват служебно - като цензурират всеки глас на разсъдъка, който разобличава тоталната неплатежоспособност на уокизма, зеленизма, феминизма, ЛГБТИ-брътвежите и така нататък
Що се отнася до България, слабата известност на Twitter не допуска кой знае какви безредици, за разлика от възможна аудиенция на Мъск. На която да го питаме по кое време ще купи Мета (т.е. Facebook). А към този момент сме малко като чукчата от вица - дето се ядосва на съветския император, че продал на Съединени американски щати Аляска, само че не и Чукотка.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ